14.06.2024 г., 21:03

Сънувана приказка

379 3 11

Живял един стар поет на Стария континент.

Преминал през много сезони,но опазвал 

в душата си утрото на изгрева и един момент, 

щом слънцето потъва в хоризонта на залеза...

От детството на любовта до дните на зрелостта ,

задавал въпроси,към големите и към себе си:

защо сезоните са само четири?Нима любовта 

скита самотна и все решава непознати ребуси?

Бавно в годините;с месеци,дни,часове и наред 

с Любовта в живота!Доказал,че сезоните са пет!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за доверието в петият сезон,Людмила!😍
    Благодаря за поздравите!🙏
  • Най-хубавият сезон е петият. Поздравления 🙂
  • Благодаря за Любими,Теодора!🙂
  • Благодаря,Скити и Миночка,че намирате Петият сезон в душата на човек, е сезонът на любовта.Та нали, въпреки климатичните промени, характерни за всеки от четирите сезона са обобщени от любовта,която открива очарованието и чувствата си, независимо от пролетта, лятото, есента или през зимата...
    Благодаря ви за унисона в нашите лирични нагласи!😍😍
  • Точно така, Стойчо! Хареса ми този прозорлив анализ на един живот, в който любовта тържествува! Поздравявам те!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...