Живял един стар поет на Стария континент.
Преминал през много сезони,но опазвал
в душата си утрото на изгрева и един момент,
щом слънцето потъва в хоризонта на залеза...
От детството на любовта до дните на зрелостта ,
задавал въпроси,към големите и към себе си:
защо сезоните са само четири?Нима любовта
скита самотна и все решава непознати ребуси?
Бавно в годините;с месеци,дни,часове и наред
с Любовта в живота!Доказал,че сезоните са пет!
© Стойчо Станев All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
