Живял един стар поет на Стария континент.
Преминал през много сезони,но опазвал
в душата си утрото на изгрева и един момент,
щом слънцето потъва в хоризонта на залеза...
От детството на любовта до дните на зрелостта ,
задавал въпроси,към големите и към себе си:
защо сезоните са само четири?Нима любовта
скита самотна и все решава непознати ребуси?
Бавно в годините;с месеци,дни,часове и наред
с Любовта в живота!Доказал,че сезоните са пет!
© Стойчо Станев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
