СЪНУВАНЕ
беше пурпурно синя.
Сякаш бе нарисувана
от ръка на Богиня.
Разпилени косите ти
водопадно се стичаха...
Как блестяха очите ти
със смеха на кокичета...
Ръцете прегръщаха
мойте страсти във блуса...
Беше все същата
и отново те вкусих...
Усмивката-пламък
като трепет премина
през душевният замък
на мойте години
и се спря във сърцето.
Разтуптя го до нежност,
и събуди момчето
за да бъде ти... вечност.
Този миг, в който само
в съня ми бе всъщност,
бе Богиня на храма ми...
Ти си все същата...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
