28 июн. 2009 г., 11:56

Сънувано 

  Поэзия
894 1 24

 

 

Много пъти си тръгвах от теб. Много пъти се връщах.

Като крадла, протегнала хладни и дръзки ръце.

Исках всичко да дам. И защо всичко в пепел превръщах.

И оставах сама. Сам-сама под самото небе.

 

Позабравена бяла, опазена в мен, полусъщност

назидателно помнеше праисторически грехове.

Само нощем сънят ми по памет при теб се завръщаше

и по навик крадеше бивша нежност от твойте ръце.

 

И горчеше студът, и се трупаше в мене на буци.

Тежък беше светът, а несигурни - мойте криле.

Вкочанени са пръстите, в джоба ми  свити в юмруци.

Но се радвам, когато ми кажат, че ти си добре.

© Галена Воротинцева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??