Много пъти си тръгвах от теб. Много пъти се връщах.
Като крадла, протегнала хладни и дръзки ръце.
Исках всичко да дам. И защо всичко в пепел превръщах.
И оставах сама. Сам-сама под самото небе.
Позабравена бяла, опазена в мен, полусъщност
назидателно помнеше праисторически грехове.
Само нощем сънят ми по памет при теб се завръщаше
и по навик крадеше бивша нежност от твойте ръце.
И горчеше студът, и се трупаше в мене на буци.
Тежък беше светът, а несигурни - мойте криле.
Вкочанени са пръстите, в джоба ми свити в юмруци.
Но се радвам, когато ми кажат, че ти си добре.