16 мая 2018 г., 22:42

Сънуваш ли днес тишина

1.4K 5 13

Сънуваш ли днес тишина

 

Къде си скрила нашите спомени?

А целувките влажно полепнали?!

Словата любовни, отронени,

звездите дали са прошепнали?!

 

Ароматната нощ разказва ли нещо?!

Мисълта ми дали те прегръща?!

Любовта ми къде те отвежда?!

А сънят ти, в какво се превръща?!

 

Къде прегръдките мои си скрила?

А този шепот на устните страстни?

Сърцето отново дали си завила

с пламъци огнени, нежни, опасни?!

 

И днес ли сънуваш пак тишина?!

В тъмното търсиш ли моите очи?!

И ти ли сякаш изпитваш вина,

че сбъднахме всички наши мечти?!

 

В дъжда ще танцуваш ли с мен?!

Ще свириш ли нашата песен?!

Дали от радост съм запленен?!

Дали без теб светът ми е тесен?!

 

Искаш ли в твоите сини очи,

засияли като морско огледало,

всеки ден любовта да личи

и времето за нас да е спряло?!

 

16.05.2018 г.          Велин

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Велин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Руми! Ох, да, тук съм, поне до края на юли... После пак, но може би отново по-рядко...
  • Насладих се на всяка думичка, поднесена с много любов! Радвам се, че си отново тук, Вел!
  • Благодаря, Меги!
  • Чудесно е, Велине!
  • Благодаря ви, Васе, Валя и Пепи! Това ми любим стил на писане - с изцяло въпросителни стихове. Това от литературна гледна точка. Пепи, като психолог ще отбележа, че въпросите изразяват липсата на човека до мен, но не и обсебеност и тревожност, а тишината създава спокойствие и уют.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...