16.05.2018 г., 22:42

Сънуваш ли днес тишина

1.4K 5 13

Сънуваш ли днес тишина

 

Къде си скрила нашите спомени?

А целувките влажно полепнали?!

Словата любовни, отронени,

звездите дали са прошепнали?!

 

Ароматната нощ разказва ли нещо?!

Мисълта ми дали те прегръща?!

Любовта ми къде те отвежда?!

А сънят ти, в какво се превръща?!

 

Къде прегръдките мои си скрила?

А този шепот на устните страстни?

Сърцето отново дали си завила

с пламъци огнени, нежни, опасни?!

 

И днес ли сънуваш пак тишина?!

В тъмното търсиш ли моите очи?!

И ти ли сякаш изпитваш вина,

че сбъднахме всички наши мечти?!

 

В дъжда ще танцуваш ли с мен?!

Ще свириш ли нашата песен?!

Дали от радост съм запленен?!

Дали без теб светът ми е тесен?!

 

Искаш ли в твоите сини очи,

засияли като морско огледало,

всеки ден любовта да личи

и времето за нас да е спряло?!

 

16.05.2018 г.          Велин

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Руми! Ох, да, тук съм, поне до края на юли... После пак, но може би отново по-рядко...
  • Насладих се на всяка думичка, поднесена с много любов! Радвам се, че си отново тук, Вел!
  • Благодаря, Меги!
  • Чудесно е, Велине!
  • Благодаря ви, Васе, Валя и Пепи! Това ми любим стил на писане - с изцяло въпросителни стихове. Това от литературна гледна точка. Пепи, като психолог ще отбележа, че въпросите изразяват липсата на човека до мен, но не и обсебеност и тревожност, а тишината създава спокойствие и уют.

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...