12 янв. 2008 г., 14:46

Сънуват мен

Поэзия

755 0 10

Тежат цветовете на дъгата,
разсипани
върху стъклото на очите ти.
Пастелно примижава
залезът
в зениците.
Ръждивата му диря
дълбае в облаците
въпросителни
и притаено тихо е -
като през буря.
Сърцето си дочуваш.
Мокър спомен
за докосване
по устните...
Самотен
и навярно по-самотен от всякога,
търкулва се денят.
Тъгува
в горчиви изгреви
палитрата на сетивата
и
наранени чувствата
сънуват
МЕН.
Къде съм?!
С ветровете да ме търсиш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

beti

... такива са спомените...
Поздрав!

2012-08-18T01:18:34+03:00
марси (Мери Добрева)

Благодаря на всички,много сте мили,исках да отговоря лично на всеки,но не ми се разрешава днес....Обичам ви!!!!!!!!!!!!!Поздрави и прегръдки...и бури,но,в кръга на нормалното...............

2008-01-13T00:20:10+02:00
tupa4a (Георги Атанасов)

Харесва ми много този стих

2008-01-12T21:33:28+02:00
Anita765 (Ани Монева)

Рисувала си с думи.
Браво!
Въздействащо е!

2008-01-12T18:20:28+02:00
The_gold_f (Веселина Костадинова)

Изключително красиво и нежно.Много ми хареса стихът ти!Поздравления и от мен!

2008-01-12T15:54:22+02:00