Jan 12, 2008, 2:46 PM

Сънуват мен

  Poetry
752 0 10
Тежат цветовете на дъгата,
разсипани
върху стъклото на очите ти.
Пастелно примижава
залезът
в зениците.
Ръждивата му диря
дълбае в облаците
въпросителни
и притаено тихо е -
като през буря.
Сърцето си дочуваш.
Мокър спомен
за докосване
по устните...
Самотен
и навярно по-самотен от всякога,
търкулва се денят.
Тъгува
в горчиви изгреви
палитрата на сетивата
и
наранени чувствата
сънуват
МЕН.
Къде съм?!
С ветровете да ме търсиш.
 


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Добрева All rights reserved.

Comments

Comments

  • ... такива са спомените...
    Поздрав!
  • Благодаря на всички,много сте мили,исках да отговоря лично на всеки,но не ми се разрешава днес....Обичам ви!!!!!!!!!!!!!Поздрави и прегръдки...и бури,но,в кръга на нормалното...............
  • Харесва ми много този стих

  • Рисувала си с думи.
    Браво!
    Въздействащо е!
  • Изключително красиво и нежно.Много ми хареса стихът ти!Поздравления и от мен!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...