28 авг. 2019 г., 11:36

Сънят

1K 1 1

В стаята свещта догаря бавно,

Осветявайки я със последен лъч

След което знам ще дойде мракът

И ще се затворят моите очи

 

И тази нощ сънят ще ме споходи 

И както винаги ще е един и същ

Изпълнен с много радост и тревоги

Носещ щастие и болка на веднъж

 

Преплитащ в себе си реалност и мечти

Разкриващ спомени и бъдещи копнежи

В чиито център, мила моя пак си ти

А в периферията аз и стремежа ми към тебе

 

И отново в този сън ръцете си протягам

За да те обгърна във прегръдка нежна

С устни страстно челото ти да целуна

След което погледът ти с моя да се срещнат

 

И устните ни да се слеят във целувка жарка

Изпепеляваща ни до последната частица

Премахвайки различия, прегради и стени

Разкривайки ни път изпълнен с бъдеще, надежда

 

А после нежни думи на ухо да си шептим

Обещания и клетви със стойност вечна

След което две тела в едно да обединим

Сливайки се до последната си клетка

 

И точно тук в мен се появява онзи страх,

Че някой ден мога в миг да те загубя

Че по някаква, каквато и да е причина

Може да си тръгнеш и с това да се погубя

 

Това ме кара във леглото да треперя

И неспокоен сред завивките да се въртя

И още мигом щом очите си отворя

Да те потърся и намеря в реалността

 

В стаята свещта догаря бавно,

Осветявайки я със последен лъч

След което знам ще дойде мракът

А със него отново и сънят

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Банов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Съкровен стих, изпълнен с тревога от загубата на любимия човек! Стихът ти ме докосва! Някога и аз изпитвах страх от загубата на любимата жена.Така и не разбрах откъде идва този страх!..

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...