В стаята свещта догаря бавно,

Осветявайки я със последен лъч

След което знам ще дойде мракът

И ще се затворят моите очи

И тази нощ сънят ще ме споходи 

И както винаги ще е един и същ

Изпълнен с много радост и тревоги

Носещ щастие и болка на веднъж

Преплитащ в себе си реалност и мечти

Разкриващ спомени и бъдещи копнежи

В чиито център, мила моя пак си ти

А в периферията аз и стремежа ми към тебе

И отново в този сън ръцете си протягам

За да те обгърна във прегръдка нежна

С устни страстно челото ти да целуна

След което погледът ти с моя да се срещнат

И устните ни да се слеят във целувка жарка

Изпепеляваща ни до последната частица

Премахвайки различия, прегради и стени

Разкривайки ни път изпълнен с бъдеще, надежда

А после нежни думи на ухо да си шептим

Обещания и клетви със стойност вечна

След което две тела в едно да обединим

Сливайки се до последната си клетка

И точно тук в мен се появява онзи страх,

Че някой ден мога в миг да те загубя

Че по някаква, каквато и да е причина

Може да си тръгнеш и с това да се погубя

Това ме кара във леглото да треперя

И неспокоен сред завивките да се въртя

И още мигом щом очите си отворя

Да те потърся и намеря в реалността

В стаята свещта догаря бавно,

Осветявайки я със последен лъч

След което знам ще дойде мракът

А със него отново и сънят