3 мая 2019 г., 04:59

Сънят ми бяга

411 0 0

СЪНЯТ МИ БЯГА

 

С хапче бяло и без хапче,
сънят все бяга, като отвързан кон.
Хвана ли юздите му, крача
неяхнала го по стръмния склон.

 

Той ме тегли в тъмници,
през кал и старинни руини.
Искам да полетя като птица,
но животът тежи от години.

 

Отново изпускам юздите.
Забравих за коня, нека препуска.
Лежа и се взирам в звездите.
Светлините им мигом изпускам.

 

По терлички влизат в стиха ми.
Ставам и сядам да ги опиша.
Луната се хили отсреща в страха ми.
Паля цигара - настървено вдишвам.

 

Звездите прозират от редовете,
но ги засенчват облаците тъмни.
Сълза се плъзва от сърцето,
мъката ми със сол да закърми.

 

Ръце вдигам от листа и лягам.
Спя ли, не спя ли - не зная,
но се виждам - през гробища бягам...
Не е Ад страшен, нито е Рая.

 

Обикалят ме мъртви - трапези редят...
Ще посрещат новия смъртник.
Кой ли е? - моите устни мълвят...
Кой ли е нещастният пътник?

 

Отварям очи и повтарям въпроса.
Зората от прозореца ме приветства.
Има ли значение часовете колко са?
Важен е мигът синьо небесен!!!

 

01 05 2017

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...