Сънят ми бягаше
Прибрах се уморен. Ала сънят ми бягаше,
защото мислите ми бяха някъде с теб!
Там, където не бях самотен, защото знаех, че те има.
Легнах на дивана. Затворих очи.
И се понесох на крилете на мечтите –
в тишината, някъде далеч - край морето и тебе.
Там, в лагуната на моето детство.
Тихо кътче, недокосвано от човешка ръка - нашето място за среща…
Виждах теб – ти вървеше по пясъка,
както винаги боса, а с косите ти си играеше вятъра…
Отдалеч различих плаха, срамежлива усмивка -
не свеждай глава, погледни ме - сами сме на плажа.
Протегнах ръка да те стигна –
аз и ти, окъпани в някаква странна светлина,
и немирните морски вълни, които галеха нежно пясъка.
Заспах щастлив. Под твойта пареща целувка няма...
01.11. 2007
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Николай Стойчев Все права защищены
