Сънят ми бягаше
Прибрах се уморен. Ала сънят ми бягаше,
защото мислите ми бяха някъде с теб!
Там, където не бях самотен, защото знаех, че те има.
Легнах на дивана. Затворих очи.
И се понесох на крилете на мечтите –
в тишината, някъде далеч - край морето и тебе.
Там, в лагуната на моето детство.
Тихо кътче, недокосвано от човешка ръка - нашето място за среща…
Виждах теб – ти вървеше по пясъка,
както винаги боса, а с косите ти си играеше вятъра…
Отдалеч различих плаха, срамежлива усмивка -
не свеждай глава, погледни ме - сами сме на плажа.
Протегнах ръка да те стигна –
аз и ти, окъпани в някаква странна светлина,
и немирните морски вълни, които галеха нежно пясъка.
Заспах щастлив. Под твойта пареща целувка няма...
01.11. 2007
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Стойчев Всички права запазени
