30 сент. 2010 г., 13:59

Сънят на хвърчилата

914 0 14

Какво сънуват хвърчилата?

Небе, дървета, гласове,

безгрижен вятър, запремятал

мозайките от цветове.

 

Какво сънуват хвърчилата?

Дали дори насън летят,

или си спомнят за канапа,

пронизал крехката им плът,

 

минутите на всеки полет

неумолимо преброил

със неизменното напомняне,

че трябва да се приземим.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Роси, изучаването на твоето творчество е
    една много приятна задача!
    Чудесно е, да мина по твоите стъпки!
    Невероятно начало!
  • Уф, за този канап не ножица, а трион требе
    Аско -
  • Ще ти подаря ножица. Да си срежеш канапа (ако искаш).
    Добре дошла, Розита! (Нали не е късно да ти го кажа?)
    "Летящ" старт, наистина.
  • Благодаря ви, Роси и Ангел.
  • Полетях и аз с хвърчилата, хубаво е там горе!
    Хубав е и стиха ти!
    Мъдър!
    Поздрави!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...