rozita-p (Росица)
8 120

30 sept 2010, 13:59

Сънят на хвърчилата

Poesía » Otra

916 0 14

Какво сънуват хвърчилата?

Небе, дървета, гласове,

безгрижен вятър, запремятал

мозайките от цветове.

Какво сънуват хвърчилата?

Дали дори насън летят,

или си спомнят за канапа,

пронизал крехката им плът,

минутите на всеки полет

неумолимо преброил

със неизменното напомняне,

че трябва да се приземим.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

monilia (Симеон Пенчев)

Роси, изучаването на твоето творчество е
една много приятна задача!
Чудесно е, да мина по твоите стъпки!
Невероятно начало!

2011-04-01T10:18:51+03:00
rozita-p (Росица)

Уф, за този канап не ножица, а трион требе
Аско -

2011-03-30T23:49:06+03:00
Смиф (Валентин Евстатиев)

Ще ти подаря ножица. Да си срежеш канапа (ако искаш).
Добре дошла, Розита! (Нали не е късно да ти го кажа?)
"Летящ" старт, наистина.

2011-03-30T20:00:46+03:00
rozita-p (Росица)

Благодаря ви, Роси и Ангел.

2010-10-29T10:35:02+03:00
ivanleko91 (Ангел Колев)

Полетях и аз с хвърчилата, хубаво е там горе!
Хубав е и стиха ти!
Мъдър!
Поздрави!

2010-10-28T17:11:15+03:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9