rozita-p (Росица)
8 120

30 sept 2010, 13:59

Сънят на хвърчилата

Poesía » Otra

913 0 14

Какво сънуват хвърчилата?

Небе, дървета, гласове,

безгрижен вятър, запремятал

мозайките от цветове.

Какво сънуват хвърчилата?

Дали дори насън летят,

или си спомнят за канапа,

пронизал крехката им плът,

минутите на всеки полет

неумолимо преброил

със неизменното напомняне,

че трябва да се приземим.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

monilia (Симеон Пенчев)

Роси, изучаването на твоето творчество е
една много приятна задача!
Чудесно е, да мина по твоите стъпки!
Невероятно начало!

2011-04-01T10:18:51+03:00
rozita-p (Росица)

Уф, за този канап не ножица, а трион требе
Аско -

2011-03-30T23:49:06+03:00
Смиф (Валентин Евстатиев)

Ще ти подаря ножица. Да си срежеш канапа (ако искаш).
Добре дошла, Розита! (Нали не е късно да ти го кажа?)
"Летящ" старт, наистина.

2011-03-30T20:00:46+03:00
rozita-p (Росица)

Благодаря ви, Роси и Ангел.

2010-10-29T10:35:02+03:00
ivanleko91 (Ангел Колев)

Полетях и аз с хвърчилата, хубаво е там горе!
Хубав е и стиха ти!
Мъдър!
Поздрави!

2010-10-28T17:11:15+03:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0