3 мая 2008 г., 09:33

Сънят на поета

1.7K 0 7

Сънят на поета

 

Умирам и се раждам светъл

и чист, за нови чудеса –

готов съм, метър подир метър,

да търся новото в света.

 

Във ясните покои, светли,

ще видя дивни чудеса,

ще чуя ангелите медни,

ще сложа белите крила.

 

Във таз’ мечта потъвам ярко,

във нея спя безкраен сън,

умирам и се раждам сладко,

защото грее Той отвън.

 

Във таз’ мечта живеем всички,

съзнаваме ли или не,

обичаме ли или мразим,

безумни и  на колене.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нико Ников Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много светтъл стих, ободри ме!
  • такъв е живота, Нико....
    чудесно си го описал!!!

    Във таз’ мечта живеем всички,

    съзнаваме ли или не,

    обичаме ли или мразим,

    безумни и на колене.

    поздрави!!!
  • Пореден елемент от пъзела "Душата на поета"...
    Чета те с невероятно удоволствие, Нико! С нетърпение и с жив интерес очаквам всеки елемент от пъзела!...
    Моите почитания, Поете!
  • "Във ясните покои, светли,

    ще видя дивни чудеса,

    ще чуя ангелите медни,

    ще сложа белите крила."
    Прекрасно!Много светло, чувствено и нежно!Ангелско! Поздрав
  • Красота и светлина струи от твоя стих!
    Хубаво е! Браво, Нико!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....