May 3, 2008, 9:33 AM

Сънят на поета

1.7K 0 7

Сънят на поета

 

Умирам и се раждам светъл

и чист, за нови чудеса –

готов съм, метър подир метър,

да търся новото в света.

 

Във ясните покои, светли,

ще видя дивни чудеса,

ще чуя ангелите медни,

ще сложа белите крила.

 

Във таз’ мечта потъвам ярко,

във нея спя безкраен сън,

умирам и се раждам сладко,

защото грее Той отвън.

 

Във таз’ мечта живеем всички,

съзнаваме ли или не,

обичаме ли или мразим,

безумни и  на колене.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нико Ников All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много светтъл стих, ободри ме!
  • такъв е живота, Нико....
    чудесно си го описал!!!

    Във таз’ мечта живеем всички,

    съзнаваме ли или не,

    обичаме ли или мразим,

    безумни и на колене.

    поздрави!!!
  • Пореден елемент от пъзела "Душата на поета"...
    Чета те с невероятно удоволствие, Нико! С нетърпение и с жив интерес очаквам всеки елемент от пъзела!...
    Моите почитания, Поете!
  • "Във ясните покои, светли,

    ще видя дивни чудеса,

    ще чуя ангелите медни,

    ще сложа белите крила."
    Прекрасно!Много светло, чувствено и нежно!Ангелско! Поздрав
  • Красота и светлина струи от твоя стих!
    Хубаво е! Браво, Нико!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...