Умирам и се раждам светъл
и чист, за нови чудеса –
готов съм, метър подир метър,
да търся новото в света.
Във ясните покои, светли,
ще видя дивни чудеса,
ще чуя ангелите медни,
ще сложа белите крила.
Във таз’ мечта потъвам ярко,
във нея спя безкраен сън,
умирам и се раждам сладко,
защото грее Той отвън.
Във таз’ мечта живеем всички,
съзнаваме ли или не,
обичаме ли или мразим,
безумни и на колене.
© Нико Ников All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
