3.05.2008 г., 9:33 ч.

Сънят на поета 

  Поезия » Философска
1178 0 7

Сънят на поета

 

Умирам и се раждам светъл

и чист, за нови чудеса –

готов съм, метър подир метър,

да търся новото в света.

 

Във ясните покои, светли,

ще видя дивни чудеса,

ще чуя ангелите медни,

ще сложа белите крила.

 

Във таз’ мечта потъвам ярко,

във нея спя безкраен сън,

умирам и се раждам сладко,

защото грее Той отвън.

 

Във таз’ мечта живеем всички,

съзнаваме ли или не,

обичаме ли или мразим,

безумни и  на колене.

© Нико Ников Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много светтъл стих, ободри ме!
  • такъв е живота, Нико....
    чудесно си го описал!!!

    Във таз’ мечта живеем всички,

    съзнаваме ли или не,

    обичаме ли или мразим,

    безумни и на колене.

    поздрави!!!
  • Пореден елемент от пъзела "Душата на поета"...
    Чета те с невероятно удоволствие, Нико! С нетърпение и с жив интерес очаквам всеки елемент от пъзела!...
    Моите почитания, Поете!
  • "Във ясните покои, светли,

    ще видя дивни чудеса,

    ще чуя ангелите медни,

    ще сложа белите крила."
    Прекрасно!Много светло, чувствено и нежно!Ангелско! Поздрав
  • Красота и светлина струи от твоя стих!
    Хубаво е! Браво, Нико!
  • Браво!
  • Стана ми светло на душата от твоя стих!Поздрав с усмивка!
Предложения
: ??:??