Умирам и се раждам светъл
и чист, за нови чудеса –
готов съм, метър подир метър,
да търся новото в света.
Във ясните покои, светли,
ще видя дивни чудеса,
ще чуя ангелите медни,
ще сложа белите крила.
Във таз’ мечта потъвам ярко,
във нея спя безкраен сън,
умирам и се раждам сладко,
защото грее Той отвън.
Във таз’ мечта живеем всички,
съзнаваме ли или не,
обичаме ли или мразим,
безумни и на колене.
© Нико Ников Всички права запазени