Съпружеско откровение

7 дек. 2015 г., 23:29

Поэзия » Другая

328 0 1

Уморих се вече да те мразя,

злоба да попива моят ум,

гняв да ме облива на талази

и като в законите на Крум

мислено да ти троша ръцете,

че открадна мойте младини –

и след век за радостта отнета

нищо теб не ще оневини.

Зная, че се радвам на взаимност,

че сравняваш ме с Маркиз дьо Сад,

че си с аргументи „легитимни”

как живота ти превърнах в ад,

как те трансформирах във робиня

на бита, на самовлюбен тип,

че гласът ти глас е във пустиня

и ... избухваш в истеричен хлип.

Ако си мълча, не е случайно,

а закономерно е дори –

лудият, твърди ли че е чайник,

най-добре със него не спори.