8 июл. 2008 г., 21:54

Сърца в Атлантида

1.6K 0 3

"То може и по-добре,

но аз мога само толкова..."

от посредствения автор



Водата ме носи

Герой неразбран

Задавам въпроси

На луд океан

 

Някой зад мене

За помощ зове

Водата ще вземе

Поредно сърце

 

Сърца в Атлантида!

Чупливи сърца

Потъна Атлантида…

Не ще изплува тя

 

Говорехме ние

На мъртъв език

Във него се крие

Мъдрец и циник

 

Мечтите ни бяха

Поставени цели

Сърцата ни спяха

Сред облаци бели

 

Сърца в Атлантида!

Загинахте вие

Потъна Атлантида…

Кой ще ви открие?

 

Магията беше

Жива във нас

И рими редеше

С величествен глас

 

В гърдите ни биеха

Червени сърца

Очите ни пиеха

Невинността

 

Сърца в Атлантида!

Къде сте сега?

Потъна Атлантида…

Нима открихте вечността?

 

В ръката си стискам

Спомен изстинал

Дали ще поискам

Да не бях го взимал?

 

Безпаметни сърцата

Спират да бият

Поглъща ги водата

Във нея ще се скрият

 

Сърца в Атлантида!

Сълзите не спират

Потъна Атлантида…

И мечтите умират

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаил Костов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • много е яко браво!!!
  • "Сърца в Атлантида", колко актуално звучи и днес. Трябва ли всяко младо поколение да погребва мечтите си и да губи пътя си, заради недалновидността на предходното?
  • НА МЕН МИ ХАРЕСВА!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...