8.07.2008 г., 21:54

Сърца в Атлантида

1.6K 0 3

"То може и по-добре,

но аз мога само толкова..."

от посредствения автор



Водата ме носи

Герой неразбран

Задавам въпроси

На луд океан

 

Някой зад мене

За помощ зове

Водата ще вземе

Поредно сърце

 

Сърца в Атлантида!

Чупливи сърца

Потъна Атлантида…

Не ще изплува тя

 

Говорехме ние

На мъртъв език

Във него се крие

Мъдрец и циник

 

Мечтите ни бяха

Поставени цели

Сърцата ни спяха

Сред облаци бели

 

Сърца в Атлантида!

Загинахте вие

Потъна Атлантида…

Кой ще ви открие?

 

Магията беше

Жива във нас

И рими редеше

С величествен глас

 

В гърдите ни биеха

Червени сърца

Очите ни пиеха

Невинността

 

Сърца в Атлантида!

Къде сте сега?

Потъна Атлантида…

Нима открихте вечността?

 

В ръката си стискам

Спомен изстинал

Дали ще поискам

Да не бях го взимал?

 

Безпаметни сърцата

Спират да бият

Поглъща ги водата

Във нея ще се скрият

 

Сърца в Атлантида!

Сълзите не спират

Потъна Атлантида…

И мечтите умират

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • много е яко браво!!!
  • "Сърца в Атлантида", колко актуално звучи и днес. Трябва ли всяко младо поколение да погребва мечтите си и да губи пътя си, заради недалновидността на предходното?
  • НА МЕН МИ ХАРЕСВА!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...