26 авг. 2014 г., 20:21

Сърцата сега са просто следи...

499 0 5

Сърцата сега са просто следи...

Парчета от любов

танцуват кървав танц. Сърцата сега са просто следи...

Сиянието е без смисъл...

болката разкъсва устни и мечти.

Смъртта  е толкова близо,

мога да усетя сковаващия ù дъх- дъхът на празнотата.

Дали ще мога да се преродя

във себе си, отново?...

Без да питам къде са ръцете ти с които рисуваше

мен и косите ми...

Дали ще мога да дишам,

без да ми липсват дългите пожелания за „Лека нощ“ по телефона,

без да ми липсват усмивките, които Слънцето пазеше само за нас?...

Дали нощем  ще мога да заспивам,

без сълзите да давят косите и мислите ми?...

дали ще мога просто да спра да те обичам?...

Завивам се с лунна светлина...

тихо... 

 

автор: Моника Стойчева

дата: 18. 08. 2014г.



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Моника Стойчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...