Сърце
Една сълза се стече по лицето,
изпълнена със болка и тъга,
търкулна се надолу към сърцето
прониза го, като стрела!
Изтръпна то, и в мъка сви се,
зачака нови удари със страх
и зад стени високи тихо скри се,
обгърна всичко в тъмнина и мрак!
За кой ли път отново наранено
разпръснато на късове безчет,
опитва някак си да съвземе,
надежда малка търсейки навред!
Горкото то!
Отново е самичко,
захвърлено, потъпкано и зло!
А как направило би с радост всичко,
за да получи капчица добро.
Поспри! Не бързай!
Времето лекува!
Отново нявга ще си цяло пак,
ще биеш, и ще чувстваш, ще ликуващ
и ще намериш пристан...
Твоят бряг!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радка Горанова Все права защищены
