Във нас работи механизъм.
Един е. Мирен не стои.
Не спира нивга и е силен.
Сърце е… И за нас гори.
Работи денем неуморно
и нощем будно е дори.
А сякаш никак не е морно
и все тупти ли… и тупти...
Любов, когато го посреща
подскача, тръпне и лети.
А щом си тръгне тя гореща,
о, как неистово боли!
Но вместо с обич и мехлеми
обсипваме го със лъжи,
товарим го с безброй проблеми,
а то търпи ли… и търпи!...
Но знай, приятелю, от мене,
че няма вечно да търпи.
Обичай го дорде е време.
Сърцето свое ти пази!
Веси_Еси (Еси)
© Еси Все права защищены