Кога ще разбера сърцето ми какво е?

Пулсиращ орган, неразбран, огромен?

Спестовна касичка за чувства?

(Но аз нали неспирно все раздавам...)

Кървяща рана или зла вихрушка,

помитаща когото срещне,

каквото неразумно ú попадне?

Или пък – извор чист, начало дал

на буйната река, потекла в мене...

Кога ще разбера сърцето ми какво е?

Не се замислях досега...

Как стана тъй – сърцето и душата

не могат кротко да се помирят:

противостоят си и ме разпъват...

А можеше сърцето да е спътник на душата.

И нежно цвете, светещо във мрака...

Кога ще разбера? И пъзела „сърце” да подредя...

                                       © Павлина Христова Петрова