Тръгнало едно сърце,
само, с двете си ръце,
пътя свой да изгради
с онез най-тежките греди.
Едно сърце умее само да обича,
обич да дарява му прилича,
кога е срещало, кажи,
злоба, завист и лъжи...
Но дошло е време, ще се учи,
уроци бързи ще получи,
то е ясно, много ще боли,
това е първото, нали,
после трудно ще преглъща,
а накрая и внимание не ще обръща...
Но едно не трябва да забрави,
туй, що най-лесно прави,
и да люби, и да обожава,
но този, който заслужава,
а другото там що тежи,
струва ли си нервите, кажи...
© Ралица Все права защищены