Тръгнало едно сърце,

само, с двете си ръце,

пътя свой да изгради

с онез най-тежките греди.

Едно сърце умее само да обича,

обич да дарява  му  прилича,

кога е срещало, кажи,

злоба, завист и лъжи...

Но дошло е време, ще се учи,

уроци бързи ще получи,

то е ясно, много ще боли,

това е първото, нали,

после трудно ще преглъща,

а накрая и внимание не ще обръща...

Но едно не трябва да забрави,

туй, що най-лесно прави,

и да люби, и да обожава,

но този, който заслужава,

а другото там що тежи,

струва ли си нервите, кажи...