6 дек. 2017 г., 18:57  

Сърце 

  Поэзия » Любовная
544 2 8

 

Сърцето ми – самотен, далечен маяк                      

в бездънно море от разбити надежди,         

като зов на изпаднал зад борда моряк,                  

лелее, тупти по копнежи безбрежни.                       

 

Да срещне любов, нежна, красива,               

да бие леко във ръцете ѝ страстни,                      

да е сълза в зеница щастлива

и въглен в огнище на чувства прекрасни!      

                                                                                                  

Родено е то, като цвете добро в зората,            

ще въздъхне вековният вятър над него,             

ще разтвори листенце да поплаче върбата,             

ще утихне смирено пред своето его.

© Иван Димитров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??