6.12.2017 г., 18:57 ч.  

Сърце 

  Поезия » Любовна
507 2 8

 

Сърцето ми – самотен, далечен маяк                      

в бездънно море от разбити надежди,         

като зов на изпаднал зад борда моряк,                  

лелее, тупти по копнежи безбрежни.                       

 

Да срещне любов, нежна, красива,               

да бие леко във ръцете ѝ страстни,                      

да е сълза в зеница щастлива

и въглен в огнище на чувства прекрасни!      

                                                                                                  

Родено е то, като цвете добро в зората,            

ще въздъхне вековният вятър над него,             

ще разтвори листенце да поплаче върбата,             

ще утихне смирено пред своето его.

© Иван Димитров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??