Сърцето ми – самотен, далечен маяк
в бездънно море от разбити надежди,
като зов на изпаднал зад борда моряк,
лелее, тупти по копнежи безбрежни.
Да срещне любов, нежна, красива,
да бие леко във ръцете ѝ страстни,
да е сълза в зеница щастлива
и въглен в огнище на чувства прекрасни!
Родено е то, като цвете добро в зората,
ще въздъхне вековният вятър над него,
ще разтвори листенце да поплаче върбата,
ще утихне смирено пред своето его.