Сърце
Сърцето ми – самотен, далечен маяк
в бездънно море от разбити надежди,
като зов на изпаднал зад борда моряк,
лелее, тупти по копнежи безбрежни.
Да срещне любов, нежна, красива,
да бие леко във ръцете ѝ страстни,
да е сълза в зеница щастлива
и въглен в огнище на чувства прекрасни!
Родено е то, като цвете добро в зората,
ще въздъхне вековният вятър над него,
ще разтвори листенце да поплаче върбата,
ще утихне смирено пред своето его.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Димитров Всички права запазени
