Сърцето ми – самотен, далечен маяк
в бездънно море от разбити надежди,
като зов на изпаднал зад борда моряк,
лелее, тупти по копнежи безбрежни.
Да срещне любов, нежна, красива,
да бие леко във ръцете ѝ страстни,
да е сълза в зеница щастлива
и въглен в огнище на чувства прекрасни!
Родено е то, като цвете добро в зората,
ще въздъхне вековният вятър над него,
ще разтвори листенце да поплаче върбата,
ще утихне смирено пред своето его.
© Иван Димитров All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
