Dec 6, 2017, 6:57 PM  

Сърце 

  Poetry » Love
545 2 8

 

Сърцето ми – самотен, далечен маяк                      

в бездънно море от разбити надежди,         

като зов на изпаднал зад борда моряк,                  

лелее, тупти по копнежи безбрежни.                       

 

Да срещне любов, нежна, красива,               

да бие леко във ръцете ѝ страстни,                      

да е сълза в зеница щастлива

и въглен в огнище на чувства прекрасни!      

                                                                                                  

Родено е то, като цвете добро в зората,            

ще въздъхне вековният вятър над него,             

ще разтвори листенце да поплаче върбата,             

ще утихне смирено пред своето его.

© Иван Димитров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??