12 нояб. 2009 г., 22:29

Сърце

764 0 0

Замина... Тръгна... Служба, казваш ти.
Разбирам... Но сърцето ме боли.
Разделяме се двама тази нощ.
Думите пробождат като с нож.


Замина... Тръгна... Няма те вече.
Отнесе мислите ми надалече.
Отнесе и сърцето също,
а без него аз съм празна къща.

 

А кой във празна къща ще отседне?
Кой през портата ми пак ще влезне?
Там в ъглите царува пустота
и една износена, изстрадала душа.

 

Не ме пожали ти... Отнесе всичко.
Остави ме като бреза самичка.
Дори и птичките не търсят топлина
в изстиналата, сгърчена душа.

 

А без сърце, кажи ми, кой живее.
Остана празното ми тяло да изтлее.
Ако не дойдеш, мили, скоро ти...
Ще се предам, завинаги "прости".

 

Но ако трепне нещо вътре в теб
и стопли твоето сърце от лед.
Ако сърцето мое с обич донесеш
и пак в гърдите с нежност забодеш.

 

Аз ще остана на смъртта напук.
Ще те дочакам... аз не искам друг.
Ела, любими, и сърцето донеси
и любовта ми полумъртва СЪЖИВИ!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...