Замина... Тръгна... Служба, казваш ти.
Разбирам... Но сърцето ме боли.
Разделяме се двама тази нощ.
Думите пробождат като с нож.
Замина... Тръгна... Няма те вече.
Отнесе мислите ми надалече.
Отнесе и сърцето също,
а без него аз съм празна къща.
А кой във празна къща ще отседне?
Кой през портата ми пак ще влезне?
Там в ъглите царува пустота
и една износена, изстрадала душа. ...