Сърце
Стоя сама
в притихнала привечер
и нечий
топъл смях
ме ледени!
Сърцето ми е орех -
разсъблечен...
И всеки
може
да го нарани.
Прицелват се.
Приятел.
Неприятел...
Решето стана
голата ми плът!
Но стига ли се
влюбен в пролет вятър!
И връща ли се пътник -
насред път?
Целете се!
От обич съм пияна.
Разнищвайте ме,
дяволски стрели!
На камък ще поспя.
И пак ще стана.
Сърцето - орех.
Див!
И костелив!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Донка Василева Все права защищены
