23 июл. 2011 г., 19:48

Сърце едничко 

  Поэзия
540 0 0


 

Пречка прегазена,
крачка направена.
Напред ли, назад ли...
С душата ощавена
от врящи, бушуващи, плашещи мисли.
Разкъсват, утихват... Завинаги спират?
А чувствата?
Те без компромис убиват
онуй, що нищожно от мен е останало.
И плача, и ставам.
Танцувам и падам.
Въртя се, въртя се в отровната елипса.
Бягам от него, от нея, от тях.
От мен и пореден зараждащ се крах.
А после какво ли? Какво ли, какво...

ще чакам него, то, едно...

Сърце пулсиращо не с минусов ритъм,

а моето, старото, живото...

© Лекса Джорджис Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??