Сърце, как още съществуваш
Сърце, как още съществуваш,
ти толкоз удари понесе
и толкоз мъки преживя
и всичко, всичко ти преглътна,
но болката - остана тя...
Изнизаха се хубавите мигове,
изниза се и младостта,
старееш бавно, много бръчки
покриха твоята душа.
Но помъдряваш със годините.
Не си ти вече онова хлапе,
което беше преди пет години.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анна Дюлгерова Все права защищены
