Сърце, как още съществуваш
Сърце, как още съществуваш,
ти толкоз удари понесе
и толкоз мъки преживя
и всичко, всичко ти преглътна,
но болката - остана тя...
Изнизаха се хубавите мигове,
изниза се и младостта,
старееш бавно, много бръчки
покриха твоята душа.
Но помъдряваш със годините.
Не си ти вече онова хлапе,
което беше преди пет години.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анна Дюлгерова Всички права запазени
