Сърце, как още съществуваш,
ти толкоз удари понесе
и толкоз мъки преживя
и всичко, всичко ти преглътна,
но болката - остана тя...
Изнизаха се хубавите мигове,
изниза се и младостта,
старееш бавно, много бръчки
покриха твоята душа.
Но помъдряваш със годините.
Не си ти вече онова хлапе,
което беше преди пет години.
© Анна Дюлгерова Всички права запазени