Сърце, как още съществуваш,
ти толкоз удари понесе
и толкоз мъки преживя
и всичко, всичко ти преглътна,
но болката - остана тя...
Изнизаха се хубавите мигове,
изниза се и младостта,
старееш бавно, много бръчки
покриха твоята душа.
Но помъдряваш със годините.
Не си ти вече онова хлапе,
което беше преди пет години.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up