Наранена съм. Не мога да дишам.

Сърцето ми някой разби.

Излъга ме. И ме предаде.

Ужасно е. Тежко е. Боли!

Лъжата се вряза жестоко

и на парчета ме натроши.

Потъна в мен тъй надълбоко,

копнежа към добро задуши.

Боже, Ти беше предаден

и болката познаваш добре.

А щом нарани те твой близък,

от сърцето ти къс ще умре.

Как намери сила за прошка?  

Аз такава не мога да дам.

Непоискана, нежелана, нетърсена…

Как Ти я даде, не знам!

Ще Те чакам да стоплиш сърцето ми,

от леда да премахнеш следите,

да оформиш със нежност парчетата,

та отново да мога да дишам.

И когато превържеш ме ласкаво,

и когато утешиш ме със Слово…

Ще простя! Ще протегна ръката си

и предателя ще обичам отново.