Сърце с иглата ще съшиеш
Като загубена колетна пратка
объркан луташ се насам-натам.
Сърце прибрано - като в папка,
в дълбоко чекмедже е. И без срам
поглъщат попивателна сълзите -
мъката да скрият от света.
Финални, ударни - в гърдите -
акордите са болка. Но това
значи ли, че си преболедувал,
загубвайки от свойте сетива?
Не! Видно е - те още съществуват!
Сред тях е Мъката, че Любовта
е прелетяла тихо покрай тебе,
разкъсвайки сърцето ти. Уви -
превърнала го е на дреп подобен,
невъзможен да се заздрави.
С иглата се опитай да съшиеш
надеждата с житейския конец -
разкъсано, Сърцето си да скриеш,
завинаги превърнал го в боец.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Кръстева Все права защищены
