14 нояб. 2007 г., 16:02

Сърце в картонена кутия

1.3K 1 10
 

Сърце в картонена кутия

 

В души непознати се взирах,

но себе си в тях не откривах!

Не виждах какво ме крепи,

душаха ме сиви стени!

 

Сърцето ми - в картонена кутия,

ограбено от мрачна, зла  стихия,

от грубата умора  пак сломено,

от клетви силни наранено!

 

Сълзи в очите насъбрани,

в бездна от зейнали рани,

крачех задъхана и отмаляла,

а в дланите болка пареща, накипяла...!

 

Зад мен горяха светлини,

чувах как вятър в прозорците звъни,

но сили нямах, за да се обърна,

от празнотата бягах и пак в нея аз се гмурнах!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Стефанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...