Сърце в картонена кутия
Сърце в картонена кутия
В души непознати се взирах,
но себе си в тях не откривах!
Не виждах какво ме крепи,
душаха ме сиви стени!
Сърцето ми - в картонена кутия,
ограбено от мрачна, зла стихия,
от грубата умора пак сломено,
от клетви силни наранено!
Сълзи в очите насъбрани,
в бездна от зейнали рани,
крачех задъхана и отмаляла,
а в дланите болка пареща, накипяла...!
Зад мен горяха светлини,
чувах как вятър в прозорците звъни,
но сили нямах, за да се обърна,
от празнотата бягах и пак в нея аз се гмурнах!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Стефанова Всички права запазени
