Сърцето ми, на две разрязан нар,
самотно е. Кърви до изнемога.
На мислите безумният товар
пробожда го с въпроси еднороги.
То тупка бавно, страда и мълчи,
привикнало към своето разпятие.
И само нощем в люлка от лъчи
сънува нечии добри обятия.
А през деня е воин и юмрук,
полирано безжалостно до блясък.
Със всяка злоба и злина напук
сражава се с победоносен крясък.
Но после се смирява като нар.
Отново пак кърви до изнемога.
И без кумир, без брат и господар
свободно литва, дето аз не мога.
© Нина Чилиянска Все права защищены