mislitel (Георги Каменов)
1151 11133
21 июн. 2024 г., 20:08

Сърцето ми 

  Поэзия » Философская
257 2 6

Косата ми събрала вече скреж
и бръчки по лицето от умора
са скрили в мен сърцето на младеж
все още вярващ във доброто, хора.

Наивността годините не "излекуваха"
макар и след торнада от шамари.
Надеждите ми често пътя губеха,
но пак намирах ги сред чуждите кошмари.

Детето тъпчеха житейските тегоби
и често в мен от болките се криеше,
но място там не се намери за злоба,
а поводи такива много имаше...

И не, че съм идеален, о, не съм,
бодлички имам си и аз на таралеж,
но сред бодличките не скрих отровен трън,
те пазят в мен... сърцето на младеж...

02.06.2024.

© Георги Каменов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Влади, Скити, Стойчо, благодаря ви от ❤️
  • Ето една поетична автобиография!
    Поздравления, Гош!
  • Мнооого е хубаво... !
  • Ох че прекрасно стихотворение!
  • Мога само да се надявам, че наистина нямам такъв в себе си, Ина, иначе, че имам бодли за кастрене, пълен съм...
    Мерси.
    И, да, наивността я имам в повече.
  • "но сред бодличките не скрих отровен трън,"- един за кадем поне; Идва един такъв момент, може да се обърнеш, може да видиш и да си кажеш: "Преди да дойде есента и лятото да си отиде по спуканите керемиди луната слиза на света..." , макар че няма как да разтопим скрежът в косите. Много е хубаво да останеш дете, само дето често чуваш - много си наивен
Предложения
: ??:??