23 окт. 2022 г., 22:19

Сърцето ми е жица от волфрам 

  Поэзия
838 2 7

До странното ми чувство за провал, което през годините ме гони,

се питам днес дали съм осъзнал, че няма за живеене закони.

Не търся велелѐпни чудеса. Опитвам се да бъда по-човечен.

Прегръщам добродушните сърца. Светът е на страдания обречен?
 

Обличах се с планети от любов и с римите рисувах необята.

За щастие дори не бях готов и смисъла не виждах на земята.

Какво ли ми остана? Аз не знам. Навярно тон описани надежди?

Сърцето ми е жица от волфрам. Съдбата ми повдигната е вежда.
 

Изглеждаше животът ми без път и мъките ми станаха сестрѝци –

но казах си, че няма да ме спрат. В училище изкарвах все шестици.

Послушен като коте пред куршум и светъл като татко пред родилно,

катеря поетичния си друм. Днес мисля за финалите на филма...
 

Финалът е съблечена жена, която в тишината си намерих

самотна да се скита през нощта. Планети ветровити изкатерих,

защото съм до болка осъзнал – животът е чирикане на птиче,

а странно ми чувство за провал се срива пред едничкото „Обичам“!

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??