30 нояб. 2010 г., 21:08

Сърцето ми е компас

1.4K 0 8

Дори след още хиляда  живота ще те открия.
Нямам нужда от карта, сърцето ми е компас.
По грешни пътища няма в заблуда да свия,
Един е пътят и светло начало за нас.

Между дъгите в ярък ден ще те търся,
ще преровя звездния кош през нощта.
Пътят обратен със златен прах ще поръся,
да ни е лесно да станем пак една душа.

Не се страхувай от самотата, не си соло.
Ще те сваля на Месечината от рога,
по Млечния път ще се спусна надолу,
за да те вдигна, ако си паднала звезда.

Ще те намеря, самичък няма да си в Света.
Ще те открия без карта, сърцето ми е компас.
Тогава душите ще влитнат в една любовна зора,
а чувствата ще танцуват весели танци за нас. . .

Ще те намеря, другата половинка моя душа,
без карта, а по сърцето компас,
дори хиляда  живота да ми отнеме това,
ще те чакам само теб и теб ще търся в захлас.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лидия Сиркавара Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • до Eva55
    Благодаря за отзивите и за мъдрата мисъл за живота!
    Радвам се,че ти хареса стихчето ми!Поздрави!
  • Зашеметяващо...ПРЕКРАСНО е, като съквровенна мечта...!!!
    "Животът е като огледало, ако ти му се усмихнеш и той ще ти отвърне със същото...!!!"
  • До Ангел
    Благодаря,ти!
    Следващ ми стих
    е за теб!
    " Една снежинка те усети"
    Поздрави от мен и Севера!
  • Който търси, той ще намери...
    Красив стих, запомнящ се!
    Поздрав от все още есенната и топла България, Лидия!
  • do mihri61(Mилко Христов)
    При мен са все пасивни!Добре,че наминаваш да ме заредиш емоционално!
    Съблазняваш ме с това домашно винце!
    Е-е-ех,кога ли ще зарежа търсенето и ще преправя сърцето си от "компас",на "спиртомер"и право до "звездната бъчва"!
    Преставяш ли си каква поезия ще се получи?
    Ненадмината финско-българска класика!
    Поздрави за сега и благодаря,че ме вдъхнови и размечта!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...