30.11.2010 г., 21:08

Сърцето ми е компас

1.4K 0 8

Дори след още хиляда  живота ще те открия.
Нямам нужда от карта, сърцето ми е компас.
По грешни пътища няма в заблуда да свия,
Един е пътят и светло начало за нас.

Между дъгите в ярък ден ще те търся,
ще преровя звездния кош през нощта.
Пътят обратен със златен прах ще поръся,
да ни е лесно да станем пак една душа.

Не се страхувай от самотата, не си соло.
Ще те сваля на Месечината от рога,
по Млечния път ще се спусна надолу,
за да те вдигна, ако си паднала звезда.

Ще те намеря, самичък няма да си в Света.
Ще те открия без карта, сърцето ми е компас.
Тогава душите ще влитнат в една любовна зора,
а чувствата ще танцуват весели танци за нас. . .

Ще те намеря, другата половинка моя душа,
без карта, а по сърцето компас,
дори хиляда  живота да ми отнеме това,
ще те чакам само теб и теб ще търся в захлас.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лидия Сиркавара Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • до Eva55
    Благодаря за отзивите и за мъдрата мисъл за живота!
    Радвам се,че ти хареса стихчето ми!Поздрави!
  • Зашеметяващо...ПРЕКРАСНО е, като съквровенна мечта...!!!
    "Животът е като огледало, ако ти му се усмихнеш и той ще ти отвърне със същото...!!!"
  • До Ангел
    Благодаря,ти!
    Следващ ми стих
    е за теб!
    " Една снежинка те усети"
    Поздрави от мен и Севера!
  • Който търси, той ще намери...
    Красив стих, запомнящ се!
    Поздрав от все още есенната и топла България, Лидия!
  • do mihri61(Mилко Христов)
    При мен са все пасивни!Добре,че наминаваш да ме заредиш емоционално!
    Съблазняваш ме с това домашно винце!
    Е-е-ех,кога ли ще зарежа търсенето и ще преправя сърцето си от "компас",на "спиртомер"и право до "звездната бъчва"!
    Преставяш ли си каква поезия ще се получи?
    Ненадмината финско-българска класика!
    Поздрави за сега и благодаря,че ме вдъхнови и размечта!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....