_FioNa_ (Николета Русева)
16 12
22 июн. 2004 г., 20:39

Сърцето ми гори 

  Поэзия
2007 0 2
Отново силно искам аз да видя твоите очи.
Колко много те обичам,колко много ме боли.
Мечтите няма да се сбъднат,ще си останат пак мечти.
В сълзи ще се превърнат,когато ги разбиеш ти.
Сърцето ми гори и се разкъсва и чака ти да го спасиш.
Нежна болка в мен разпръсква,а ти все гледаш и мълчиш.
Любовта ми е отрова,малка бляскава сълза.
Тъжен спомен и надежда...красива плачеща върба.

© Николета Русева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Надеждата би трябвало да е умряла, след като е имало друга категоричност на твое осъзнаване!
  • В творбата ти има по принцип силни чувства, затова смятам, че в случая
    не може да има "нежна болка"! В написаното долавям и категоричността, за която ти говорех - " Мечтите няма да се сбъднат...", от това е и създадена болката. Нима те не са разбити? Какво е това изпълнено очакване за спасение след празно гледане и осъзнато мълчане?
    Разбирам "бляскавата ти сълза", а надеждата... нея не успях да разбера!
Предложения
: ??:??