Jun 22, 2004, 8:39 PM

Сърцето ми гори

  Poetry
2.3K 0 2
Отново силно искам аз да видя твоите очи.
Колко много те обичам,колко много ме боли.
Мечтите няма да се сбъднат,ще си останат пак мечти.
В сълзи ще се превърнат,когато ги разбиеш ти.
Сърцето ми гори и се разкъсва и чака ти да го спасиш.
Нежна болка в мен разпръсква,а ти все гледаш и мълчиш.
Любовта ми е отрова,малка бляскава сълза.
Тъжен спомен и надежда...красива плачеща върба.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николета Русева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Надеждата би трябвало да е умряла, след като е имало друга категоричност на твое осъзнаване!
  • В творбата ти има по принцип силни чувства, затова смятам, че в случая
    не може да има "нежна болка"! В написаното долавям и категоричността, за която ти говорех - " Мечтите няма да се сбъднат...", от това е и създадена болката. Нима те не са разбити? Какво е това изпълнено очакване за спасение след празно гледане и осъзнато мълчане?
    Разбирам "бляскавата ти сълза", а надеждата... нея не успях да разбера!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...