30 авг. 2011 г., 13:20

Сърцето ми към Дунав лети

1.1K 0 5

Като Икар криле ще разперя,

към Дунава ще полетя,

накъдето ме тегли сърцето...

Във Русе открих любовта.

 

Намерих си там хубавица,

със чиста, любяща душа.

Тя гука ми кат гълъбица,

със нея съдбата теша.

 

Дарява ме с обична радост,

сърцето ми с чар заплени.

Отдавна я търсех и ето -

днес сбъдват се мойте мечти.

 

Макар остарял, аз пак любя,

в душата ми пламък гори,

за обич сърце ми копнее,

към Дунава то все лети!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Добрев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...